Отнемането в полза на държавата на коли от пияни и дрогирани шофьори
Спорната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК.
Настоящата публикация разглежда направената през 2023 г. промяна в Наказателния кодекс, с която се създаде разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. Тя предвиди, че съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик — присъжда равностойността му.
Производството пред Конституционния съд
През април 2024 г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд бе сезиран Конституционният съд на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик — да присъди равностойността му“, като се образува к. д. № 15/2024 г. Постъпи и друго искане — на 2-ри наказателен състав на Районен съд – Свиленград — за установяване на противоконституционност на цялата разпоредба, по което бе образувано к. д. № 16/2024 г. С определение от 10 октомври 2024 г. КС присъедини двете дела за съвместно разглеждане.
С Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к. д. № 15/2024 г. Конституционният съд, със 7 на 5 гласа, отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК. В решението обаче е подчертана слабостта на законодателната техника при приемането на разпоредбата и необходимостта от тълкуване от законодателния орган.
Висящото дело пред Съда на ЕС
Към настоящия момент е образувано дело № C-655/2024 г. на СЕС по искане на Районен съд – Велики Преслав, по което са поставени за разглеждане съществени въпроси относно приложимостта на правото на ЕС към посочената разпоредба, а именно:
- Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС относно възстановяването и конфискацията на активи, Хартата на основните права на ЕС, или Рамково решение 2005/212/ПВР относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления — в случаи на престъпления по транспорта след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
- При положителен отговор на първия въпрос — представлява ли МПС-то средство за извършване на престъплението съобразно дефиницията на чл. 3, ал. 3 от Директива 2024/1260/ЕС?
- При положителен отговор на втория въпрос — приложим ли е при отнемането на МПС принципът на пропорционалността съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
- Следва ли чл. 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, позволяваща отнемане на МПС или присъждане на равностойността му, когато част от собствеността принадлежи на трето лице, без това лице да може да бъде конституирано като страна в производството и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
Постановяването на решение от страна на СЕС по тези въпроси ще установи по категоричен начин дали разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на правото на ЕС.
Какво може да се направи по висящи дела?
Личното ми мнение е, че при провеждане на производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдът следва да спре производството за отнемане на МПС-то до постановяване на решение от страна на СЕС по посоченото дело — практика, която все по-често се възприема и прилага от съдилищата.
Ако имате подобен казус и имате нужда от добър наказателен адвокат в Бургас, не се колебайте да ме потърсите.