Настоящата публикация разглежда направената през 2023г. промяна в Наказателния кодекс, с която се създаде разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК и предвиди нормативно, че съдът ще отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му.
През април 2024г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд бе сезиран Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“ и се образува к. д. № 15/2024г. В Конституционния съд е постъпило и друго искане на 2-ри наказателен състав на Районен съд – Свиленград за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 НК – на цялата разпоредба, по което бе образувано к. д. № 16/2024г. по описа на съда. С нарочно Определение от 10 октомври 2024 г., КС е присъединил конституционно дело №16/2024 г. към конституционно дело №15/2024 г. за съвместно разглеждане и решаване.
С решение № 8/17.07.2025 г. на Конституционният съд постановено по к. д. №15 от 2024 г. по описа на същия съд, със 7 на 5 гласа, съда е отхвърли искането за обявяването на противоконституционност на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. В решението обаче е подчертано слабостта на законодателната техника при приемането на разпоредбата и необходимостта от тълкуване от законодателния орган.
В светлината на горното, обаче следва да се отбележи, че към настоящият момент е образуваното дело № С655/2024 год. на СЕС по искане на Районен съд – Свиленград, по което са поставени за разглеждане и решаване съществени въпроси касаещи приложимостта на правото на ЕС, относими за прилагането на посочената разпоредба, а именно :
- Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества ?
- При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.3, ал.3 от Директива 2024/1260/ ЕС ?
- При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принципът на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС ?
- Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Република България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?
Постановяването на решение от страна на СЕС, с което да се даде отговор на посочените по – горе въпроси ще установи по категоричен начин, дали разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на правото на ЕС.
За това личното ми мнение е, че при провеждането на производство по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК от страна на съда, същия следва да спре производството за отнемането на МПС-то, до постановяване на решение от страна на СЕС по посоченото по – горе дело, каквато практика все по често се възприема и прилага от съдилищата.
