Все по-често родители се обръщат към адвокат с въпроса дали могат да пътуват с детето си в чужбина, когато другият родител отказва да даде съгласие. Подобни казуси възникват не само след развод, но и когато родителите никога не са живели заедно, когато между тях липсва комуникация или когато отказът за подписване на декларация се използва като средство за упражняване на натиск.

В практиката това са едни от най-чувствителните семейноправни спорове. От една страна стои правото на детето свободно да пътува, да участва в образователни програми, екскурзии, състезания, лечения или да поддържа връзка с близки в чужбина. От друга страна законът защитава правото и на двамата родители да участват във вземането на важните решения относно личността и развитието на детето.

Именно затова българският закон не допуска единият родител еднолично да решава всички въпроси, свързани с извеждането на детето извън страната. Когато липсва съгласие, спорът се разрешава от съда, който не защитава интересите на майката или бащата, а единствено най-добрия интерес на детето.

Какво представлява спорът относно извеждането на дете в чужбина?

В ежедневната практика често се използва изразът „разрешение за извеждане на дете в чужбина“. Юридически погледнато обаче предметът на спора не е самото пътуване, а липсата на съгласие между родителите относно упражняването на родителските права.

Това означава, че съдът не „разрешава екскурзия“, а замества липсващото съгласие на единия родител тогава, когато отказът му не съответства на интереса на детето.

Необходимо е важно разграничение: едно е спорът между родителите относно упражняването на родителските права, съвсем друго е спорът относно конкретно пътуване извън пределите на Република България. Макар двата въпроса да са свързани, законът ги разглежда самостоятелно.

Правната уредба

Основната разпоредба, която урежда тези отношения, е чл. 127а от Семейния кодекс. Тя предвижда, че въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи, се решават по общо съгласие на двамата родители. Когато такова съгласие липсва, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

На пръв поглед нормата изглежда кратка. Всъщност зад нея стои изключително богата съдебна практика. При тълкуването на чл. 127а СК съдът не прилага изолирано само тази разпоредба, а отчита и други нормативни актове, сред които:

• Конституцията на Република България;
• Законът за българските лични документи;
• Законът за закрила на детето;
• Конвенцията на ООН за правата на детето;
• Европейската конвенция за правата на човека;
• практиката на Върховния касационен съд.

Основният принцип — интересът на детето

Ако отговорът е положителен и не съществува реален риск за правата и сигурността на детето, съдът обичайно уважава искането.

Кога възникват подобни спорове?

Практиката показва, че най-често съдебното производство се налага в следните случаи:

• след развод между родителите;
• когато единият родител упражнява родителските права, а другият отказва да подпише декларация;
• когато родителите живеят разделени без съдебно решение;
• когато единият родител пребивава постоянно в чужбина;
• когато между родителите липсва всякаква комуникация;
• когато отказът е продиктуван единствено от личния конфликт между родителите;
• когато местонахождението на единия родител е неизвестно.

В немалко случаи съдът установява, че отказът няма обективна причина и представлява форма на натиск върху другия родител. Именно тогава намесата на съда е необходима, за да бъдат защитени интересите на детето.

Достатъчно ли е упражняването на родителските права?

Това е един от най-често задаваните въпроси. Отговорът е не. Обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено само на единия родител, не означава автоматично, че той може еднолично да извежда детето извън страната.

Пътуването в чужбина представлява въпрос от съществено значение за развитието на детето и законът изисква участие и на двамата родители при вземането на това решение. Единственото изключение е случаят, когато липсващото съгласие бъде заместено с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 127а СК.

Какви критерии преценява съдът?

В производството по чл. 127а СК съдът не замества механично липсващото съгласие. Всеки случай се разглежда самостоятелно, като се търси баланс между свободното придвижване на детето и правото на другия родител да участва в неговото възпитание. През годините са се оформили няколко основни критерия.

1. Целта на пътуването

Причината може да бъде семейна почивка, посещение при близки, обучение, ученическа екскурзия, участие в състезание, езиков курс, лечение, културни или спортни мероприятия. Колкото по-добре е мотивирана необходимостта от пътуването, толкова по-голяма е вероятността искането да бъде уважено.

2. Продължителността на престоя

Съдът държи сметка дали се касае за краткотрайно пътуване, сезонна почивка, многократни кратки пътувания, продължително пребиваване или фактическо преместване на детето да живее в чужбина. Едноседмична екскурзия не поражда същите рискове като трайното установяване в друга държава.

3. До коя държава ще пътува детето?

При пътувания в държави — членки на Европейския съюз, рискът детето да остане трайно извън България обикновено се приема за значително по-нисък, тъй като между държавите членки съществуват ефективни механизми за съдебно сътрудничество. По-различна е преценката при държави извън ЕС, особено когато не са страна по международните конвенции относно международното отвличане на деца. Разбира се, съдът никога не приема автоматично, че пътуването до определена държава е опасно — всяка ситуация се оценява самостоятелно.

4. Съществува ли реален риск детето да не бъде върнато?

Това е може би най-същественият въпрос. Не е достатъчно другият родител да заяви, че „се страхува“ — необходими са конкретни обстоятелства, които обективно да пораждат подобна опасност, например:

• предходни опити за укриване на детето;
• неизпълнение на съдебни решения;
• трайно установяване на родителя в чужбина без намерение за завръщане;
• липса на социални и семейни връзки в България;
• поведение, показващо намерение за трайно извеждане на детето.

Само хипотетични предположения не са достатъчни съдът да откаже искането.

5. Отношенията между детето и другия родител

Съдът анализира дали пътуването би възпрепятствало личните отношения между детето и родителя, който не го придружава — определения режим на лични отношения, досегашното му изпълнение, честотата на контактите. Ако пътуването няма да попречи на тези отношения или те могат да бъдат компенсирани чрез друг подходящ режим, това обикновено е аргумент в полза на искането.

Отказът на единия родител достатъчно основание ли е?

Категорично не. Когато отказът е продиктуван единствено от влошените отношения между родителите, желание за натиск или стремеж да бъде затруднен другият родител, съдът обикновено приема, че това поведение противоречи на интересите на детето. Родителските права не могат да бъдат използвани като средство за разрешаване на лични конфликти.

Еднократно или многократно разрешение?

Кога съдът отказва да замести съгласието?

Макар значителна част от исканията да се уважават, съдът постановява отказ например когато:

• липсват достатъчно данни за необходимостта от пътуването;
• съществува реален риск детето да бъде трайно изведено от страната;
• пътуването би довело до фактическо прекъсване на отношенията с другия родител;
• искането прикрива намерение за трайно установяване в чужбина без съдебно разрешение;
• липсват доказателства относно конкретните параметри на пътуването.

Практиката на Върховния касационен съд

През последните години ВКС последователно приема, че производството по чл. 127а СК е изцяло подчинено на принципа за защита на детето. В решенията си съдът многократно подчертава, че не всеки отказ на единия родител е основателен; че съдът извършва самостоятелна преценка, а не формално възпроизвежда липсващото съгласие; че е възможно многократно пътуване за определен срок и кръг държави; и че ограничаването на възможността детето да пътува следва да бъде изключение, а не правило.

Как протича производството?

Когато единият родител не дава съгласие, другият може да сезира районния съд по настоящия адрес на детето с искане съдът да замести липсващото съгласие. Производството е сравнително бързо. Съдът изслушва родителите, събира необходимите доказателства и при необходимост изисква социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“. Ако възрастта и зрелостта на детето позволяват, съдът може да изслуша и неговото мнение. След преценка на всички доказателства съдът постановява решение, с което разрешава или отказва исканото пътуване.

Какви доказателства са необходими?

Успехът на производството до голяма степен зависи от представените доказателства. В зависимост от случая могат да бъдат приложени:

• удостоверение за раждане на детето;
• съдебно решение относно упражняването на родителските права;
• доказателства за причината за пътуването — покана, резервации, медицински документи, записване за обучение, участие в състезание или екскурзия;
• доказателства за връзките на детето с България и намерението то да се завърне след пътуването.

Най-честите грешки

В практиката често се допускат грешки, които могат да затруднят или забавят производството: отправяне на общо искане без конкретна информация за пътуването; липса на доказателства относно целта и продължителността на престоя; искане за неограничено пътуване без времеви или териториален обхват; съсредоточаване върху конфликта между родителите вместо върху интересите на детето.

Заключение

Всеки случай на извеждане на дете в чужбина е индивидуален и не може да бъде разрешен по универсално правило. Когато липсва съгласие между родителите, съдът извършва задълбочена преценка на всички факти, като поставя на първо място интересите на детето. Своевременната правна консултация и правилната подготовка на доказателствата са от съществено значение за успешното приключване на производството.

Ако другият родител отказва да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина или имате нужда от съдействие при производство по чл. 127а от Семейния кодекс, адвокат Диан Дунев може да Ви консултира, да подготви необходимите документи и да осъществи процесуално представителство пред съда.